петък, 6 май 2011 г.

Троха надежда, че си близо

Един жираф изяждаше луната,
докато две котки по улука
пристъпваха (във никой случай плахо),
а градът потъваше във скука.
Такъв един - и син, и безразличен,
тъмен като пазвата на рог.
Единствено луната разсъбличаше
апатията, станала живот.

И ето ме.
Тук твоето момиче
чака да се върнеш у дома
и взира се във мрака да открие
останала трохичка от луна.

понеделник, 2 май 2011 г.

Разнежено (:

Кажи ми пак как искаш да ме гушкаш.
Аз съм карамелена близалка -
ще се стопя, докато слушам
свита на клъбце. Като русалка
ще дам гласа си да се омагьосам
и да се превърна във човек,
който ще мълчи и ще ти носи
изтъкани късчета небе
(а те ще се спояват със душата ти,
ще ми създават облачни вълни
пухкави, памучени, прогарящи)...
Как искаш да ме гушкаш ми кажи!

неделя, 1 май 2011 г.

и никому о нем не говори...

Виктория Дайнеко - Сотри его из Memory

Любовта на мъжа...

Ако обещаеш да ми купиш цвете,
ще ти приготвя истинска вечеря:
с любов, с подправки и със свещи.
В чаши топли чувства ще разлея.
Да отпиваме до дъно, а след него
ще се посмеем на добрата месечина -
заоблена и тиха. Аз умерено
ще съм замаяна (и дяволски щастлива,
че целият останал свят навън е,
а ние сме се сгушили уютно).
Повярвай ми, ако ми обещаеш...
ех, ще видиш утре (: