вторник, 27 декември 2011 г.

Как се майстори сърце ♥

Когато ме усмихваш, носът ми става сърцевиден.
Е,  не  е  точно  очертан,  но  какво  ли  в  любовта
е   ясно   до   кристално   и   особено   прецизно?!...
Ех, когато ме усмихваш... ставам истински добра –
у всеки разпознавам потенциал и шанс за щастие,
възможности   за   радост,   недостатъци   безброй,
които  го  превръщат в специален – като пастичка
със  шарени  подправки:   тонус,   ведрина,   покой.
Такива са ми хората, когато ме усмихваш
и   все   си  мисля,   че   красивото  в  света
от    тебе    само,    Слънчо    мой,    зависи...
Усмихвай  ме  и  дяволито   поглеждай  ми  носа (:



четвъртък, 22 декември 2011 г.

Идваш ли?...

Ужасно ме гъделичка това лошо очакване
на хубава среща, на обичан човек,
така ме сърбят петите, а рано е...
часът ли е грешен? Изглежда нелеп!
Сякаш наел е тоя мъчен часовник
часът за минути не шестдесет,
а за денонощия! Искам да хукна
и да те пресрещна, да се хвърля към теб...
пък ти ме улавяй и пускай и пак
в обятия топли ме взимай.
Навън тиха приказка пише снегът,
в която съм аз героинята.

Чакам те в кула, лампи не паля -
по светлото, дойдеш ли, ще те позная.

По Коледа стават чудеса

Ей на! Вчера си пожелах и днес навън е снежна приказка :) Не за колите и не за шофьорите, дори не за пешеходците покрай колите и шофьорите, нито пък за болните и недоволните... но ЗИМА е! Хубаво е! Бяло, чисто и красиво е! Свежо е! И ти се иска да дишаш... Прекраснотия пълна! хи хи (:

сряда, 21 декември 2011 г.

Вижда му се краят на декември

Чакам го пустия му сняг опустял, а той само току се мерне, че да разлигави калта и да ми изпили нервите. Не ми се искат улици-ледунки, но бих ги преглътнала, ако преди това поне ден-два-три... щастливо съм газила по прилично дебела снежна покривка. Е, може и ако съм метнала някоя и друга снежна топка по любимите хора (: Дано, дано, дано... освен добрите същества се умножат и снежинките, че Коледа аха да се спре на вратата ми. Искам я снежна! Снежна я искам и Новата година! Моооля!

Алеша - Снег