вторник, 27 декември 2011 г.

Как се майстори сърце ♥

Когато ме усмихваш, носът ми става сърцевиден.
Е,  не  е  точно  очертан,  но  какво  ли  в  любовта
е   ясно   до   кристално   и   особено   прецизно?!...
Ех, когато ме усмихваш... ставам истински добра –
у всеки разпознавам потенциал и шанс за щастие,
възможности   за   радост,   недостатъци   безброй,
които  го  превръщат в специален – като пастичка
със  шарени  подправки:   тонус,   ведрина,   покой.
Такива са ми хората, когато ме усмихваш
и   все   си  мисля,   че   красивото  в  света
от    тебе    само,    Слънчо    мой,    зависи...
Усмихвай  ме  и  дяволито   поглеждай  ми  носа (:



четвъртък, 22 декември 2011 г.

Идваш ли?...

Ужасно ме гъделичка това лошо очакване
на хубава среща, на обичан човек,
така ме сърбят петите, а рано е...
часът ли е грешен? Изглежда нелеп!
Сякаш наел е тоя мъчен часовник
часът за минути не шестдесет,
а за денонощия! Искам да хукна
и да те пресрещна, да се хвърля към теб...
пък ти ме улавяй и пускай и пак
в обятия топли ме взимай.
Навън тиха приказка пише снегът,
в която съм аз героинята.

Чакам те в кула, лампи не паля -
по светлото, дойдеш ли, ще те позная.

По Коледа стават чудеса

Ей на! Вчера си пожелах и днес навън е снежна приказка :) Не за колите и не за шофьорите, дори не за пешеходците покрай колите и шофьорите, нито пък за болните и недоволните... но ЗИМА е! Хубаво е! Бяло, чисто и красиво е! Свежо е! И ти се иска да дишаш... Прекраснотия пълна! хи хи (:

сряда, 21 декември 2011 г.

Вижда му се краят на декември

Чакам го пустия му сняг опустял, а той само току се мерне, че да разлигави калта и да ми изпили нервите. Не ми се искат улици-ледунки, но бих ги преглътнала, ако преди това поне ден-два-три... щастливо съм газила по прилично дебела снежна покривка. Е, може и ако съм метнала някоя и друга снежна топка по любимите хора (: Дано, дано, дано... освен добрите същества се умножат и снежинките, че Коледа аха да се спре на вратата ми. Искам я снежна! Снежна я искам и Новата година! Моооля!

Алеша - Снег

неделя, 27 ноември 2011 г.

За едно красиво и "кефлийско" настроение (:

Ей, Бога ми, като я чуя тази песен и ми иде да литна! Или пък да си целувам момчето, докато то не литне хи хи. А може пък и да се навия даже на караоке! Какво ли не прави музиката със слабата ни човешка природа (;


Елка - На большом воздушном шаре

петък, 18 ноември 2011 г.

...

Като я чух за пръв път в един от епизодите на "So you think you can dance", не знаех дали ще успея да я открия. А като я открих... просто трябваше да си я пусна няколко пъти поред (:


Christina Perri - Jar of Hearts

неделя, 13 ноември 2011 г.

Особено от теб...

Автор: ilove2dancex3-d3akktf

Моля те...

Мъчно ми е. Често ми е тъжно.
Задето си зает със този свят
и разните му задължения, присъщи
на човек, далеч не толкоз млад.
Мъчно ми е, че не мога ежедневно
да те целувам за "Прекрасен ден!",
да те прегръщам и приласкавам вечер,
да те прибирам тук, на топличко у мен...
И все си се залъгвам, че ще мине.
И все те карам да ми обещаваш...
А на моменти се улавям в мисли,
че за в бъдеще не ще го изпълняваш...

И ми става два пъти по-мъчно.
Нека съм ти дом, не просто къща...

петък, 11 ноември 2011 г.

Това ми се пада

Ще опитам да ти пиша често.
Не е война, но трудно се достига
до разни точки и адреси
и все ми се приисква да си имам
някое килимче по-летящо
от тоя скапан риж килим,
покрит със прах и нежелание,
което налютява като дим.
Та... ще опитам често да ти пиша
за най-обикновените неща:
колко (страшно) много те обичам
и все във този дух. Еми, съдба (:

...

Жин-жин - Снегом стать

петък, 14 октомври 2011 г.

Хапченце за сгряване (:

Kim Leoni - Medicine

сряда, 7 септември 2011 г.

За тези, които могат да повикат обратно...

Shangri La - Исках да те имам

четвъртък, 25 август 2011 г.

Когато ме погалиш...

Звънва в мене сребърна камбанка
и проблясват капки мед
като ведрина излята.
Феникс ражда се от мен.
Един такъв - горещ и ярък
с песен в топлото сърце.
Аз от обич съм направена.
В косите ми дъга расте.

четвъртък, 11 август 2011 г.

Все още ми стига само любов :)

"только денег маловато, а вернее денег нету"
Ех, какво да правим - живот, ще го живеем, пък парички все ще имаме понякога (:

Жуки - Йогуртьi

четвъртък, 28 юли 2011 г.

Утрото дойде, усмихна ме и тръгна

Такова настроение ми трябваше. Как е хубаво да не спират усмивките (:

Женя Мильковский и группа "Нервы"

вторник, 26 юли 2011 г.

Настройвам струните на лятно

Мирише ми на мента и лимон.
Представям си голяма водна чаша
с ледени парченца до върха,
а вътре свежест като нашата:
млада, влюбена и жадна
за живот, за смях, за песен,
която лошото открадва
и го превръща във чудесно/ст
(:


Пожелавам си...

Искам да се смея както някога...

сряда, 29 юни 2011 г.

За твоето добро утро

Всяка сутрин искам да ти пиша
усмивки и спокойна ведрина,
жажда за живот от мен да вдишваш
и да я засищаш през деня...

вторник, 28 юни 2011 г.

Когато от любов ти се лети...

Анжелика Агурбаш - Крылья

събота, 25 юни 2011 г.

Да се събудиш с дъга


















by t0x1c-doLLy

сряда, 15 юни 2011 г.

Пореден опит - неуспешен

Не ти написах никога това,
което най-безочливо изпитвам:
нито колко те обичам, нито как -
опитвах, но защо ли да опитвам
занапред?! С
изифовски (не) става:
тъкмо мисля, че ще се получи
и отново се търкулва камъкът -
думички нанизани и скучни,
изтъркани до дупката на листа,
("Backspace" престана да работи)
и колкото да ми се иска
не стигат тези 3 години от живота ми,
за да науча как се изразява
всичко, най-безочливо почувствано,
остава ми да се надявам,
че ще го разчетеш по устните,

с които все безмълвно те целувам
(а не спирам да говоря, ми се струва).




Ех...

"Амнезиите много ми отиват.
Особено когато са ми нужни.
Сега рисувам спомените в сиво.
И лъжа, че не помня. Просто лъжа."

caribiana

Песен ласка

Любовные истории - Спокойной ночи, Любовь


За едно красиво, романтично утро, в което да оценим какво имаме преди да го изгубим (: Невероятна песен!

вторник, 14 юни 2011 г.

...

Никита - Искусаю

петък, 6 май 2011 г.

Троха надежда, че си близо

Един жираф изяждаше луната,
докато две котки по улука
пристъпваха (във никой случай плахо),
а градът потъваше във скука.
Такъв един - и син, и безразличен,
тъмен като пазвата на рог.
Единствено луната разсъбличаше
апатията, станала живот.

И ето ме.
Тук твоето момиче
чака да се върнеш у дома
и взира се във мрака да открие
останала трохичка от луна.

понеделник, 2 май 2011 г.

Разнежено (:

Кажи ми пак как искаш да ме гушкаш.
Аз съм карамелена близалка -
ще се стопя, докато слушам
свита на клъбце. Като русалка
ще дам гласа си да се омагьосам
и да се превърна във човек,
който ще мълчи и ще ти носи
изтъкани късчета небе
(а те ще се спояват със душата ти,
ще ми създават облачни вълни
пухкави, памучени, прогарящи)...
Как искаш да ме гушкаш ми кажи!

неделя, 1 май 2011 г.

и никому о нем не говори...

Виктория Дайнеко - Сотри его из Memory

Любовта на мъжа...

Ако обещаеш да ми купиш цвете,
ще ти приготвя истинска вечеря:
с любов, с подправки и със свещи.
В чаши топли чувства ще разлея.
Да отпиваме до дъно, а след него
ще се посмеем на добрата месечина -
заоблена и тиха. Аз умерено
ще съм замаяна (и дяволски щастлива,
че целият останал свят навън е,
а ние сме се сгушили уютно).
Повярвай ми, ако ми обещаеш...
ех, ще видиш утре (:

неделя, 24 април 2011 г.

Писмо в бутилка

Обичам те... когато си далеч,
ръцете ми са хладни и пустинни,
а погледът ми - изгоряла свещ -
се блъска зад ключалката на скрина.
Отвътре ми е празно. Самота.
Домът ми е отравяща костилка.
Едничко ми остава в слабостта:
да се надявам на писмо в бутилка...


събота, 26 март 2011 г.

За трептенето отвътре

Ryan Star - Brand new day


понеделник, 7 март 2011 г.

***

Корицата е лъскавата сянка
на думите, които ти написах.
Каквото ще четеш не е загадка,
то е човешко, влюбено, наивно.
По почерка ще знаеш, че треперех,
по аромата - че съм още твоя;
в косите си проблясъци намерих -
светулки от горещия ти огън.
Не е със смисъл цялото пропито,
но чувствата нали ще компенсират
там, където младата ми личност
частиците сглобява - да разкрият
центъра на лудото ми его,
гарата, където дълго чаках
да пристигнеш, да останеш с мене
без да тръгваш после наобратно...

сряда, 23 февруари 2011 г.

По страните ми тъга се стича

Природата ме е създала тъжна, а слънцето си пазя в шепички. За да го дам.


***

В усмивката на тъжното момиче

скрих всякоя молба да ме прегърнеш.

Не мога да си мисля, че съм истинска,

щом истинската обич днес е другаде,

за другиго. Лимоните в очите ми

щипят и ужасно ми се плаче,

но капките са просто капки – истински

сълзи, които блясват в теб така, че

да ги усетиш, вече просто нямам.

От вчера ти не виждаш и не чуваш

нищичко от мен, не отговаряш –

от вчера вляво в теб не съществувам.

И днес съм просто Тъжното момиче

с усмивка като дъжд, като тълпа –

много казва, всекиго поглъща

и никой не си спомня за това.

"Your breath hot upon my cheeck, and we crossed, that line"

Ех, този втори куплет направо ми люлее душата!

Poets of the Fall - Late Goodbye