понеделник, 24 февруари 2014 г.
неделя, 23 февруари 2014 г.
Денят се излива, а аз... съм в застой
Прави ми се нещо усмихващо, което би избило срама от коварно незнайната му крепост в мен. Не искам да е нещо крайно, нито пък да е прекалено нежелано от моя страна, но искам да е различно, смелотично и със следусещане фантастично! Обещавам си да се оглеждам и да си го открия. Скоро.
Прилича на
● Обещавам-си точка ●
Заспете с надежда (и с нея се протегнете)
Публикация поредна от по-ранните дебри на нощта. Разхождат се мисли за липси, за пропуснати срещи и се усещат иглички от вина.
Прощавайте си, хора. Прощавайте си, когато го заслужавате! И живейте след това, а не подрънквайте с инато саморазрушителни чувства.
Хващайте другаря в живота и пра-а-аво в уюта на прегръдките!
Желая ви сънувки на пухкави корджита и бебешки кикот, които изпълват с жизненост и очакване на изгрева (;
Прощавайте си, хора. Прощавайте си, когато го заслужавате! И живейте след това, а не подрънквайте с инато саморазрушителни чувства.
Хващайте другаря в живота и пра-а-аво в уюта на прегръдките!
Желая ви сънувки на пухкави корджита и бебешки кикот, които изпълват с жизненост и очакване на изгрева (;
Прилича на
● Повелително препоръчителна точка ●
сряда, 20 март 2013 г.
Стъмнено (където светулки блещукат)
Как се живее с такава раздяла?
Как да се диша с празни гърди?
Дали е възможно не искам да зная.
Боли да го гледам, да питам боли.
Да не докосваш, все да си мислиш
колко погубва допир един...
Как се живее със пепел в огнище
не искам да зная.
Не питам.
Боли.
Как да се диша с празни гърди?
Дали е възможно не искам да зная.
Боли да го гледам, да питам боли.
Да не докосваш, все да си мислиш
колко погубва допир един...
Как се живее със пепел в огнище
не искам да зная.
Не питам.
Боли.
Прилича на
● Върни-се точка ●
понеделник, 14 януари 2013 г.
Честито!
Когато на празник разбираш защо ти желаят първо здраве и защо двадесетте лева са преголям подарък, тогава... да, тогава си пораснал (но има още накъде).
Прилича на
● Трошица точка ●
неделя, 2 декември 2012 г.
събота, 1 декември 2012 г.
Не оставайте студенокръвни
Толкова топлина имаше днес, че хората си подадоха почиващите носове навън! Липсва ми снегът, но е хубаво да видиш как обичайният намусен тънък поток човешка маса живва (: и някак по-енергично, по-обещаващо изглежда всичко - възможност за разговор, за усмивка, за нещо, което си струва.
Прилича на
● Вдъхновяваща точка ●
Абонамент за:
Публикации (Atom)