понеделник, 29 ноември 2010 г.

За бурите и нас




Михаил Юрьевич Лермонтов


Парус

Белеет парус одинокой
В тумане моря голубом!..
Что ищет он в стране далекой?
Что кинул он в краю родном?..

Играют волны — ветер свищет,
И мачта гнется и скрыпит...
Увы! он счастия не ищет,
И не от счастия бежит!

Под ним струя светлей лазури,
Над ним луч солнца золотой...
А он, мятежный, просит бури,
Как будто в бурях есть покой!

1832

За лапичките и мъркането

Искам мъркащо коте! Може и да не е породисто. Със сладка муцунка и особено гальовни наклонности. Ще има да изпускам лекции, за да се гушкаме (както правя и сега, но голямото ми Коте обикновено е на работа и нямам постоянно оправдание).
Та се чудех за котките и кучетата. И двата вида са чудесни животни, но защо хората, нямащи нищо против първите, биха избрали куче за града? Ужасно е да цапа по тротоари, градинки и други видими и невидими места. Пък и да трябва да чака да го изведеш. Всеки божи ден...
Понеже не искам да чистя постоянно и публично след моята отговорност, а и обичам да си поспивам (стига да мога), но при все това търся нещо гушкащо се - избирам коте. Остава само да намеря място, където да си живеем мъркащи и всички да сме доволни. А, да. И коте да намеря (:
Някое като това, е, може и по-малко, пък и по-щастливо :)


* хубавата снимка открих в нета, дело е на beyondtheskies

Не само сърцето - и душата ми пее

Обожавам тази песен! Особено куплетите. А като запеят:
"А мы летим орбитами, путями неизбитыми
Прошит метеоритами простор
Оправдан риск и мужество, космическая музыка
Вплывает в деловой наш разговор"
и ми иде да литна и аз.

Дори ми минава мисълта, че на това място припявам доста прилично за разликата от обичайното ми виене (: Само такива песни да правят и ще стана и аз певица. Обичам да пея. Де да не застрашавах слуха на околните...

Земляне - Трава у дома


Чуйте една красива песен без значение езика, времето, цивилизацията. Поне за няколко минутки да прегърнем Земята (:

неделя, 28 ноември 2010 г.

И понеже ми е есенно

магията ме гъделичка :D Какво като, може би, днес няма да изляза? Тя, есента, си е в мен и меланхолията ми ухае на току-що изпечени сладки с канела. Представям си мехурчета от шампанско, а Нова година е още далеч. И все пак ми се танцува (: Ех, есен...





За всички Таралежковци

Да бъдат гушнати и сладко спящи (: