четвъртък, 23 август 2012 г.

Ежедневие

Много е лесно човек да се изгуби в мислите си. По-трудно е да се намери. Като изключим онези "непривично-константно-намерени-хора", които пък страдат, че не могат да се изгубят. Аз обичам да си се губя там. В главата и сърцето си (защото под мисли винаги разбираме и чувства, иначе просто не се получава мисленето), тъй като ми е познато непознато място. Вероятно нямам много смисъл, но пък и този, дето си имам, е Нещо. Е, какво да се прави, написах го (: