сряда, 23 февруари 2011 г.

По страните ми тъга се стича

Природата ме е създала тъжна, а слънцето си пазя в шепички. За да го дам.


***

В усмивката на тъжното момиче

скрих всякоя молба да ме прегърнеш.

Не мога да си мисля, че съм истинска,

щом истинската обич днес е другаде,

за другиго. Лимоните в очите ми

щипят и ужасно ми се плаче,

но капките са просто капки – истински

сълзи, които блясват в теб така, че

да ги усетиш, вече просто нямам.

От вчера ти не виждаш и не чуваш

нищичко от мен, не отговаряш –

от вчера вляво в теб не съществувам.

И днес съм просто Тъжното момиче

с усмивка като дъжд, като тълпа –

много казва, всекиго поглъща

и никой не си спомня за това.

"Your breath hot upon my cheeck, and we crossed, that line"

Ех, този втори куплет направо ми люлее душата!

Poets of the Fall - Late Goodbye