Аз съм твоят дом и твоят дъх
Ще те познавам по това, че ще мълчиш,
когато пак очите ми пресрещаш
и чуваш как припукват като миг
в камината на тлеещата вечност.
Тогава ще докосвам само с пръст
устните, които разцъфтяват
целуна ли ги. Ти ще бъдеш пръв
макар да си с години изоставал
да ме прегръщаш, щом ме разрушиш,
да прочетеш „не съм добре” под думи,
които уверяват, че грешиш,
как болката я няма помежду ни.
Ще те познавам по добрия тон
от двете ти ръце на мойте плещи,
по тихата, пулсираща любов,
която грейва, стопля. И усещам…
0 точки:
Публикуване на коментар