петък, 6 май 2011 г.

Троха надежда, че си близо

Един жираф изяждаше луната,
докато две котки по улука
пристъпваха (във никой случай плахо),
а градът потъваше във скука.
Такъв един - и син, и безразличен,
тъмен като пазвата на рог.
Единствено луната разсъбличаше
апатията, станала живот.

И ето ме.
Тук твоето момиче
чака да се върнеш у дома
и взира се във мрака да открие
останала трохичка от луна.

0 точки:

Публикуване на коментар