което най-безочливо изпитвам:
нито колко те обичам, нито как -
опитвах, но защо ли да опитвам
занапред?! Сизифовски (не) става:
тъкмо мисля, че ще се получи
и отново се търкулва камъкът -
думички нанизани и скучни,
изтъркани до дупката на листа,
("Backspace" престана да работи)
и колкото да ми се иска
не стигат тези 3 години от живота ми,
за да науча как се изразява
всичко, най-безочливо почувствано,
остава ми да се надявам,
че ще го разчетеш по устните,
с които все безмълвно те целувам
(а не спирам да говоря, ми се струва).
0 точки:
Публикуване на коментар