Мъчно ми е. Често ми е тъжно.
Задето си зает със този свят
и разните му задължения, присъщи
на човек, далеч не толкоз млад.
Мъчно ми е, че не мога ежедневно
да те целувам за "Прекрасен ден!",
да те прегръщам и приласкавам вечер,
да те прибирам тук, на топличко у мен...
И все си се залъгвам, че ще мине.
И все те карам да ми обещаваш...
А на моменти се улавям в мисли,
че за в бъдеще не ще го изпълняваш...
И ми става два пъти по-мъчно.
Нека съм ти дом, не просто къща...
неделя, 13 ноември 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 точки:
Публикуване на коментар