Казват: "пишеш за любов
вече толкова години,
някак май се поизтърка...
спри се, промени ги
тия хрумки, тия странни
не-променливи пулсации".
Но не зная как се прави
разговор с глупаци
в отношение сърдечно,
със човеци без емоции.
Аз съм просто безнадеждно
влюбена. Потоци
вливат се у мен, изтичат
и не спира тая
луда, бистра, мелодична
нужда да не зная
... вече толкова години.
неделя, 29 юли 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 точки:
Публикуване на коментар