Троха надежда, че си близо

Един жираф изяждаше луната,

докато две котки по улука

пристъпваха (във никой случай плахо),

а градът потъваше във скука.

Такъв един - и син, и безразличен,

тъмен като пазвата на рог.

Единствено луната разсъбличаше

апатията, станала живот.

И ето ме.

Тук твоето момиче

чака да се върнеш у дома

и взира се във мрака да открие

останала трохичка от луна.

Разнежено (:

Кажи ми пак как искаш да ме гушкаш.

Аз съм карамелена близалка -

ще се стопя, докато слушам

свита на клъбце. Като русалка

ще дам гласа си да се омагьосам

и да се превърна във човек,

който ще мълчи и ще ти носи

изтъкани късчета небе

(а те ще се спояват със душата ти,

ще ми създават облачни вълни

пухкави, памучени, прогарящи)...

Как искаш да ме гушкаш ми кажи!

и никому о нем не говори...

Виктория Дайнеко - Сотри его из Memory

Любовта на мъжа...

Ако обещаеш да ми купиш цвете,

ще ти приготвя истинска вечеря:

с любов, с подправки и със свещи.

В чаши топли чувства ще разлея.

Да отпиваме до дъно, а след него

ще се посмеем на добрата месечина -

заоблена и тиха. Аз умерено

ще съм замаяна (и дяволски щастлива,

че целият останал свят навън е,

а ние сме се сгушили уютно).

Повярвай ми, ако ми обещаеш...

ех, ще видиш утре (: