Идваш ли?...

Ужасно ме гъделичка това лошо очакване
на хубава среща, на обичан човек,
така ме сърбят петите, а рано е...
часът ли е грешен? Изглежда нелеп!
Сякаш наел е тоя мъчен часовник
часът за минути не шестдесет,
а за денонощия! Искам да хукна
и да те пресрещна, да се хвърля към теб...
пък ти ме улавяй и пускай и пак
в обятия топли ме взимай.
Навън тиха приказка пише снегът,
в която съм аз героинята.

Чакам те в кула, лампи не паля -
по светлото, дойдеш ли, ще те позная.