Когато ме усмихваш, носът ми става сърцевиден.
Е, не е точно очертан, но какво ли в любовта
е ясно до кристално и особено прецизно?!...
Ех, когато ме усмихваш... ставам истински добра –
у всеки разпознавам потенциал и шанс за щастие,
възможности за радост, недостатъци безброй,
които го превръщат в специален – като пастичка
със шарени подправки: тонус, ведрина, покой.
Такива са ми хората, когато ме усмихваш
и все си мисля, че красивото в света
от тебе само, Слънчо мой, зависи...
Усмихвай ме и дяволито поглеждай ми носа (:
0 точки:
Публикуване на коментар