Мисъл като падаща звезда

Как е смешно, че е тъжно да се смеем.

Не оставайте студенокръвни

Толкова топлина имаше днес, че хората си подадоха почиващите носове навън! Липсва ми снегът, но е хубаво да видиш как обичайният намусен тънък поток човешка маса живва (: и някак по-енергично, по-обещаващо изглежда всичко - възможност за разговор, за усмивка, за нещо, което си струва.

О-П-И-Т-А-Й

Готова съм за нова партия Scrabble, но ми липсва опонент... а е толкова хубаво да преоткриеш някоя думичка, да се посмееш на друга, да се ядосаш на трета.
Така и няма да разбера упоритото желание за крайна и стабилна неГРЪМотност у хората. Забавлявайте се и направете нещо добро за себе си и околните, т.е. сдобийте се с игра на думи (:

№1 в списъка за правене

Студенкото навън прави повече от чудесно гушкането вътре.























П.П. Моля, правете това у дома си. Но не сами (;

Ежедневие

Много е лесно човек да се изгуби в мислите си. По-трудно е да се намери. Като изключим онези "непривично-константно-намерени-хора", които пък страдат, че не могат да се изгубят. Аз обичам да си се губя там. В главата и сърцето си (защото под мисли винаги разбираме и чувства, иначе просто не се получава мисленето), тъй като ми е познато непознато място. Вероятно нямам много смисъл, но пък и този, дето си имам, е Нещо. Е, какво да се прави, написах го (:

***

   Гледам блогове, чета и често се отнасям сякаш от ежедневното. И ужасно, ужасно ми се иска да напиша нещо точно толкова красиво и обаятелно, както чувствам чужди постове. И тогава решавам, че не мога. Докривява ми. Домъчнява ми. Изпадам в състояние тип искам-друго-ала-как-по-дяволите-... После идва усещането за бездарност. И тъгата става наистина Голяма. Но ще успея някой ден. И тогава ще видите. И аз ще видя и ще се натъжа, че не мога да напиша подобно нещо втори път. И всичко отново ще си бъде на мястото. Стремежът ми ще бъде твърде голям, ще тъжа заради него и ще бъда себе си, както всеки ден. Идеалът, стремежът е и най-страшният ни провал. Дано ме разбирате. Или пък, по-добре, дано не ме разбирате. Човек трябва да е доволен от себе си, за да бъде доволен и от живота си по един непримирен и невторокачествен начин. Аз ще опитам. Заспивам с това... Желая ви доволно събуждане!

Толкова (и още много аз си пожелавам)

Казват: "пишеш за любов
вече толкова години,
някак май се поизтърка...
спри се, промени ги
тия хрумки, тия странни
не-променливи пулсации".
Но не зная как се прави
разговор с глупаци
в отношение сърдечно,
със човеци без емоции.
Аз съм просто безнадеждно
влюбена. Потоци
вливат се у мен, изтичат
и не спира тая
луда, бистра, мелодична
нужда да не зная

... вече толкова години.

Не...

Не ми се мисли. Само ми се чувства. В пълните с топлота обятия на половинката намирам онова, което никъде не мога да срещна. Цялост и покой. Покой. Кой ли би повярвал това за мен с вечните ми терзания и мисли...
Не ми се мисли. Само ми се чувства. Там...

Прекрасный мир музыки

   Что такое музыка? Объективно смотря, кажется, ничего больше вибраций в воздухе, которые сочетаны определённым способом и чередуются через интервалы времени. Но как странно, что эти вибрации заставляют, чтобы мурашки бегали по коже, чтобы сердце билось быстрее, и чтобы мысли разливались в мечты.

   Почему это так? Невозможно объяснить. Для человека музыка необъективна, нереальна. Она - чувство, гармония жизни, но важнее всего то, что музыка – воображение.  Разными людьми одна и та же мелодия воспринимается по-разному. Каждый тон, каждый лад, каждое прекрасное созвучие воздействуют прямо на воображение и моделируют внутренний мир человека. Связь между музыкой и воображением так сильна, что даже можно сказать, что музыка – сенсорное воображение, а воображение – ментальная музыка. А когда к подходящей мелодии прибавятся и точные слова, музыка становится магией. Магия – самое точное определение, потому что (как раньше думали, что волшебные слова способны вызвать физическое изменение) музыка способна заставить тело и ум расслабиться, способна разбудить улыбку человека или стать причиной для его слёз.

   Значение музыки для современнего человека, как значение воздуха – он не мог бы жить без неё, она везде около него, везде в нём, она в основе и внутреннего, и внешнего миров. Как важна роль музыки в жизни видно и от того, что она существует и в природе (т.е. с самого начала человечества): щебетание птичек, вой ветра, журчание дождя – во всех этих звуках человек узнаёт природную песню – это первая музыка, которая была и вдохновлением, достигшим небывалых высот в творчестве Моцарта, Бетховена, Чайковского и многих других гениальных композиторов.

   Мир без музыки был бы миром без чувств и красок, миром без человеческого.

Птичките ще ти (я) пеят

Аз някога ще ти напиша песен.
Само с думи и мълчание.
Само с мисли и усещане.
Само искрени признания
ще я съставят и разцъфват.
Само себе си ще вложа
и теб, и нас. И ще е хубава.
За божествена мелодия...

Времето през юни

Много странни дни наред:
слънце, дъжд, гръмовни мълнии...
Какъв е този некъсмет?
(душата ми ли е безмълвна
или просто тук е тихо,
дето гушната оставам).
Иде ми да пиша стихове
(но не си ги разпознавам).

Кой казва, че няма други светове?! 2

То филм, то чудо! А за музиката... (липсват думи)

Ludovico Einaudi - Una Mattina (OST "Intouchables")

Вместо точка - три

Какво да ти напиша? И защо?
Дали си струва? Колко има смисъл?
Аз съм простичко кълбо
от сложни питанки. И мисъл...

Кой казва, че няма други светове?!

Толкова невероятно ми се струва... и слушам, и слушам, и слушам...

Ludovico Einaudi - Primavera

Писмо без бутилка

Кратичко ти пиша. Но обичам
цяла вечност теб. И все така
влюбено ще вдишвам и издишвам
щастие от споделеността.

Надежда (;

Почти оздравях и ми става пролетно... Копнея за безгрижни 2-3 дни с половинката. Дано ги получа до месец. Дано!

Добро утро, слънчовци! (:

Не знам дали изобщо някой чете блога ми, но аз пък искам да усмихна някого. Тъй че се надявам. Да стане. Да се получи. Да се улучим с четене и усмивки (:
Пак съм на руска вълна, но какво да ме правиш... Далеч по-чудесна е от ученето по педагогика, а аз (явно) лесно се изкушавам. Та... бъдете силни през деня и гушнати нощес, а усмивките сами ще дойдат (или, правичката да си кажа, все Някой ще ги докара, накамарени в шейна) хи хи Бъдете ЗАЕДНО!

Мохито - Бьiть рядом

Настроение, облечено в песен

Ама че я обичам! Само като чуя началото и... брррр (:  Кара ме да вярвам, направо ми се иска да вярвам, че "И никаких других возможньiх вариантов нет", ох!

Доминик Джокер - Если тьi со мной

Позициите остават

Да бях Хърмаяни, ти - Рон,
пак щеше да е същото -
нетактичност ти, аз стон
и много болка в бъдеще...
Без пръчки, заклинания,
без никаква надежда
(защо, защо Писателят
повдига само вежда,
а не се смилява
и не дава шанс
да почувстваш слабост
точно както аз,
да усетиш сълзи,
спиращи дъха?!) -
мразя, че си с чувства
излети във калъп.
Мразя и не вярвам
колко ме обичаш...
Мъчно е и тясно
като гроб в гърдите.

Колко ли ще продължава?!

Обръщай гръб и си заспивай,
утре сам се събуди -
до стената. И без нищо
нередно в своите гърди:
преспокойни, презаспали
(отегчени лекичко дори)...
Обръщай гръб и си заспивай
без вина да ти горчи,
без да виждаш нито капка
под очите ми среднощни.
Само исках да ти кажа:
Боли! Но те обичам. Oще...

Добро утро, мъгливко!

Този ден сигурно ми маха, но е толкова мъгливобял, че не мога да видя поздрава. Затова остава само неоптимистичната ми натура да вярва в оптимизма на този прозрачен, но все пак мъгливец. Какво да се прави? Усмихвам се и очаквам поредното предложение на живота, като си мисля и аз да му предложа едно-друго. Хващайте днес някой приятел и благодарете, че си го имате! Да поседиш с приятелска душа е едно от съкровищата на живота. Поне това сме заслужили. Да си имаме по някого.

П.П. А пък ти, Любов, така ми липсваш, че на чалга го ударих... :х

Мъчното е много мъчно нещо

Колко бавно времето се влачи,
влачи мисълта ми, просто всичко -
сякаш съм в забавен кадър,
ала не от романтичните
с целувки, дълги като вечност,
с усмивки и луна, и звездни нощи.
Разбира се, че не! Разбира се...
В състояние на свлачище съм още
преди да тръгнеш. Ах, онази крачка
колко жлъчка пръсна по езика,
във вените тече очакване...
очакване... очакване...
въздишка...
Не ми се мисли, ала той се влачи,
не ми се мисли, ала той не пита
и разтяга се като галактика,
а е простичък проблясък. Просто мисъл

разгърната докрай. Като ръцете ми
за теб. Но всъщност пълна с нищо...