Позициите остават

Да бях Хърмаяни, ти - Рон,
пак щеше да е същото -
нетактичност ти, аз стон
и много болка в бъдеще...
Без пръчки, заклинания,
без никаква надежда
(защо, защо Писателят
повдига само вежда,
а не се смилява
и не дава шанс
да почувстваш слабост
точно както аз,
да усетиш сълзи,
спиращи дъха?!) -
мразя, че си с чувства
излети във калъп.
Мразя и не вярвам
колко ме обичаш...
Мъчно е и тясно
като гроб в гърдите.