Добро утро, мъгливко!

Този ден сигурно ми маха, но е толкова мъгливобял, че не мога да видя поздрава. Затова остава само неоптимистичната ми натура да вярва в оптимизма на този прозрачен, но все пак мъгливец. Какво да се прави? Усмихвам се и очаквам поредното предложение на живота, като си мисля и аз да му предложа едно-друго. Хващайте днес някой приятел и благодарете, че си го имате! Да поседиш с приятелска душа е едно от съкровищата на живота. Поне това сме заслужили. Да си имаме по някого.

П.П. А пък ти, Любов, така ми липсваш, че на чалга го ударих... :х